Когато реших да тръгна рано сутринта за Парк - Сафари, както обикновенно знаех, че "рано" е твърде мръсна дума с твърде разтегливо свойство но не очаквах, че ще стане  чак 2 следобед докато се наканя.
Парк Сафари се намира южно от Монреал на около стотина км. и на около 300 км от Квебек от кадето тръгвам аз. Избирам второстепенен път под 20 магистрала за да се насладя на гледката на река Сент-Лоран
.
Времето е типично за тазгодишното лято в Квебек -т.е. секи момент ще се излее дъжд, се едно не е валяло от 400 години.
Предпочитам малките шосета пред скучните магистрали. Те предлагат красиви гледки:
 


... и неочаквани открития, като кадедралата в Николет- градче трудно откриваемо на картата:


Карам без да бързам като ми се спира - спирам разглеждам снимам и така свобода.
 След стотина километра напрежението от приготовленията, прехвърлянето на ум на всичко което би могъл да си забравил и всички подобни дразнители изчезват и просто пътуваш и се наслаждаваш. 
Стигам Сорел към 8 вечерта и се налага да ползвам 30 магистрала след това 15-та Юг.
Успявам да нацеля правилния изход от 1-ви път което ме прави особенно горд, обикновенно се налага 2-ри опит но днеска просто като навигатор съм нумбер уан.
Сега предстои да намеря къмпинга които сам си харесал от Гуугъл близо до Парк Сафари.
За щастие на едно кръстовище има знак - къмпинг-  наляво.
Наляво, наляво нема проблем завивам и подкарвам смело. След около километър асфалта плавно преминава в макадам които преминава в неква прашна пътека оградена от гора. Тъмно е като в куче откъм задния му край.
Имам чувство, че не само къмпинг ами и жива душа нема наоколо и точно се чудя дали да не обръщам към мотела които видях преди да завия по тази горска просека, когато Господ каза : "Да бъде светлина". Господ в случая се е превъплътил  в огромен пикап които се носи застрашително към задната ми броня а светлината идва от всичките му фарове включително и поставените допълнително по покрива. Човека си познава пътя, кара си с 80-90, излиза с двете леви гуми извън пътеката мачкайки разни храсталаци и ме подминава вдигайки прахоляк. Ко толкова викам си не е длъжен да спира та да го питам за посоката просто ще карам след него явно пътя се използва и се ще излезе някъде.
Наистина след малко пак попадам на асфалт и стигам до къмпинга.
Абсолютна тишина и тъмнина. Табелка - регистрация до 20:00
Сичко е затворено, забариерено и закатинар4ено. Газ обратно през горската пътека  до мотела.
Още нема 22 :00 но за хората в Хемингфорд вилидж където се развива деиствието времето за лягане отдавна е настъпило...
Спирам на пустия паркинг пред мотела и се опитвам да локализирам нещо като рецепция.
Отстрани на една врата има звънец с надпис: Ако е затворено -звъни настоичиво и бъди търпелив.
Изпълнявам съвестно инструкцийте и вратата отваря един полузаспал тип.
Мое ли спим тука за една вечер - викам като се стремя да звуча по каубойски.
-Мое, вика оня - 50 кинта и ме гледа очакватело.
Са намирам се у средата на нищото и 100 да каже кво.
Явно обаче сам го погледнал по странно щото вика: Добре де 40 кинта.
Никога не сам се пазарил за нищо изобщо не разбирам от тич работи ама решавам да се пробвам-30 кинта контрирам го.
-Тц, по малко от 40 немое.
Добре де айде от мен да мине плащам и получавам ключ №20.
Стаята е малка но чиста с баня и тоалетна, за 40 кинта е перфектно има даже телевизорче с кабелна, обаче нема дистанционно... е никои не е идеален.
Пак не можах да пробвам супер къмпинг оборудването си изразяващо се в 
-палатка - 29$
-спален чувал - 9$ от Wall mart.
Много хубави китайски както се казва.
Нема значение и утре е ден... хапвам кренвирши, и чипс и ги поливам с червено вино.
Лягам си спя много добре.
На сутринта ритуал - Кафе, кока кола, кенеф и сме готови за Парк Сафари.

Сега е време да поясня какво е Парк Сафари
Това е зоологическа градина в която животните не са в клетки и може да ги пипаш и храниш от колата. Абе накратко ето за това иде реч: www.parcsafari.com
 
Часът е 9 -9 и нещо и тръгвам към парка който е само на 300-400метра от хотела.
Както решавам че ще съм първи толкова рано се набивам право тук:


В началото лявата лента беше празна и аз естествено се набих там и изпреварих сички 20-30 коли които чакаха в дясно. После обаче съвестно ми стана и се върнах на задна и се наредих на опашката. Малко след това обаче 3-4 коли минаха най-отпред и други като ги видяха и те след тях.
Мамка му що ми требеше да се правим на по канадец от канадците....
Както и да е в 10 парка отвори и се придвижихме напред.
Вътре има два тура- пешеходен и "Драйв - Ин" т.е с колата.
Всички се юрват към автомобилния тур но аз имам по коварен план- докато те се блъскат като гламави едва едва в задръстването аз ще врътна пешеходния тур а после като сички се наблъскат в пешеходния аз ще врътна ауто тура.
Плана работи перфектно в първата си част.
Малко хора нема талпа и е приятно да се разхождаш и да снимаш.

Сърните или дремят,



Или досаждат на посетителите просейки моркови които се продават на входа:



Мечките предимно дремят:

А шимпанзето като видя, че му обтъщат внимание ...

...се надупи и се изсра:

 

Нема съмнение откъде е произлязал човек.

Японските макаци са много забавни и в непрекъснато движение:

От този трамплин правят невероятни изпълнения.


Полярните вълци са много красиви:

И за пръв път чух вой на хиена:

Но истинските звезди на парка са големите котки:



и особенно ТЕЗИ-:


Бели лъвове не албиноси а отделен вид от които в света са останали само 200 екземпляра...











Да се намираш до такова коте само на няколко сантиметра е наистина много интересно
...и стъклото е здраво ама пак се получава автентично усещане.



А тоя тип беше проврял брошурата под стъклото и чешеше тигъра зад ухото като обясняваше на гаджето си че то си като коте само малко по голчямо ама като му предложих да си провре пръста и да пробва - не иска ...




Ами това беше в общи линии пешеходния тур хапвам пица и картофки типичния Junk food 
и отивам на паркинга да си взема колата за Драйв - ин тура.
Както обикновенно виждам че съм забравил да заключа че и прозореца даже не сам затворил но както обикновенно липси нема. Канада.
Поглеждам към входа и с удоволствие забелязвам че вече никви коли не влизат. Плана бачка перфектно. 
И така навлизам в зоната за автомобили , има табели които предупреждават да не се слиза от колата и че парка не носи отговорност за щети по автомобила - весело хихи


Зебрите щъкат свободно и се навират в колите да искат моркови:


За щастие животните които могат да причинят по сериозни поразий се пак са затворени:


А тоя хубавец след като разбра, че морков нема да има първо накълва вратата а после и ръката ми -
тегав характер наложи се да се спасявам с мръсна газ хи хи.


За момент съжалих че немам ел стъкла да му заклиня врата докато въртим гуми из макадана хихи.

С жирафа не рискувах и го заобиколих отдалеч...

И тъй сичко вървеше добре докато след едно завоиче...


... земи тва задръстване и тая жега.. и тия крави некви...Сафари бате нема лабаво 1 час мъка... 









Както и да е измъкнах се жив от Сафари-то 
Като цяло съм доволен определено пешеходния тур си заслужава а автомобилния....
абе не е лошо все пак..
И така заобикалям другия зоопарк- Монреал по - отдале:

И гааз на запад към Торонто и Ниагарски водопад - около 665 км според Гууугле...

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ

Браво Ванка,
За българите това е нещо хубаво, добре написано с много хумор. Сигурно никога няма да отида в Канада, а камо ли на сафари. Благодаря ти че се направил този блог за нас които няма да можем да го видим в действителност. Снимките са страхотни, но трябваше да се снимаш с някое животинче. Щеше да е по-интересно (например с някое от котенцата). Хи-хи-хи.
Мариана, София, България